"Да живееш сам не е достатъчно, каза пеперудата, човек трябва да има и слънце, свобода и малко цвете." -HC Andersen-

Ден 2 Копенхаген

След първото ни запознаване с морската болест по време на прехода до Нюкасъл имахме съмнения, но бяхме научени по-добре. Вече бяхме в плитките води на пристанището на Копенхаген в 7:00 сутринта. Без люлеене, без гадене. С облекчение отидохме на битката за закуска, грабнахме няколко яйца, препечен хляб и кафе и с късмет две незапазени места. Страхотно!

Въпреки тълпите, закуската вероятно ще бъде любимото ни ястие. Изборът е бомбастичен и дори придирчиви (Ларс) и нетолерантни (Лена) хора си струват парите: има различни сладкиши, огромен избор от плодове, овесена каша, английска закуска, палачинки, ястия с яйца, мюсли, печени ябълки и дори сини сливи с канела. Както при ежедневния бюфет, витрините не са претоварени, малки купи и тенджери се пълнят няколко пъти, вместо да се изхвърлят твърде много остатъци.

Приятни проучвания отново могат да се провеждат в малко пространство с много хора: наблюдаваме британското семейство да закусва с палачинки и пепси; германците минават покрай тях, натоварени с планини от хляб и бекон, а скандинавците се задоволяват с малки количества риба, препечен хляб и зеленчуци. Повече клише наистина не е възможно.

Отново с 25€ по-леко, но без да мислим и организираме се качваме на автобуса до центъра на града.

Удобството изяжда независимостта...

Пристигаме в центъра на града, небето се отваря като по поръчка и слънцето пробива! За съжаление, не получаваме най-добрия ден за безцелна разходка из града, защото днес е ежегодният маратон в Копенхаген!

Копенхаген се представя като модерен велосипеден град, който иска да бъде CO2 неутрален до 2025 г. За тази цел се строи метро, така че половината център на града е пълен със строителни площадки.

Въпреки това столицата на Дания ни убеждава с красивите си фасади, алтернативни кафенета и приятелски настроени хора.

Тъй като така или иначе се връщаме през юни, ще се успокоим, като пропуснем голяма част от забележителностите и ще се погрижим за краката, портфейла и най-вече за нервите. Както се и очакваше, цените са безбожно високи (две пощенски картички с печат ни струват 10 евро; едно кафе на терасата на покрива 12 евро).

В късния следобед се връщаме на кораба с Krüstchenmobil, където завършваме деня с малко спорт, хубава книга и Pale Ale в ирландския пъб на кораба.

Slainte!