Прая до Роза

Нашето пътуване до Praia do Rosa беше безпроблемно. Шофьор на такси ни взе от автобусната спирка и ни закара до нашата поусада. Това беше много хубава нова поусада с басейн, отдалечена от главната улица на селото. Тук много ни напомни за Бали. Съдейки по улиците и зеленината, може да е и село като Убуд. Дали бразилците са копирали от балийците? Многото статуи на Буда, индонезийските имена (ресторант Ломбок, Багус) и многото азиатски храни предполагат, че хората трябва да са били в Индонезия преди.

Още с пристигането започнахме да търсим нещо за хапване покрай главния път и с ръмжен стомах. За съжаление, тъй като нямаше толкова много събития (високият сезон свърши след карнавала), най-накрая избрахме суши ресторант, където можете да седнете навън с изглед към селото. Там завършихме вечерта.

На следващата сутрин тръгнахме много рано, без закуска, към плажа. Прогнозата за времето беше обявила дъжд за следобед и искахме да разгледаме крайбрежието преди това. Сервитьорът от вчера вечерта ни даде съвет да вървим около 20 минути на север от плажа Praia do Rosa (Rosa Norte), за да стигнем до много отдалечен плаж. И така потеглихме. Въпреки това отне 20 минути, за да стигнете до плажа Praia do rosa сам, тъй като първо трябваше да преминете през хълм от селото. Плажът Praia do Rosa се характеризира с това, че е изцяло заобиколен от природа и няма директни пътища и къщи на плажа.

Пристигнахме на плажа Praia do Rosa, след което се отправихме към уединения плаж по малка пътека през шубраци и камъни. Когато стигнахме там, наистина бяхме първите и единствени хора надлъж и нашир! Изпотени и малко изтощени скочихме в прохладната вода: прекрасно! За съжаление, не отне много време, докато следващите хора пристигнаха на плажа и ние вече нямахме плажа само за себе си.

След известно време се почувствахме гладни и жадни, затова решихме да се върнем пеша до плажа Praia do Rosa и ядохме и пихме емпанада и кайпириня в едно сепаре на плажа. Следобед започна да вали, поради което прекарахме остатъка от деня в поусадата и излязохме да хапнем (ceviche) едва вечерта . Така денят мина сравнително бързо и преди да продължим пътуването си до Флорианополис на следващия ден, закусихме спокойно, между другото с "Acai" вид плодов сладолед/сорбе с плодове.